Изработване на Кабошони Част I

Ръководство за Лапидарна Технология: Изработване на Кабошони от Скъпоценни Камъни

I. Въведение, Геометрия и Подготовка на Суровия Материал

1.1. Дефиниция и Цел на Кабошона

Кабошонът е камък, шлифован и полиран в симетрична, нефасетирана, изпъкнала форма. Тази техника се използва предимно за непрозрачни (напр. тюркоаз, лапис лазули) или полупрозрачни камъни (напр. опал, лунен камък), за да се подчертаят техният цвят, шарка, и феномени като астеризъм (звезден ефект), чатоянс (котешко око) или адуларесценция (опалесценция).

Лапидарната технология за кабошони се базира на прецизно контролирано отстраняване на материал за постигане на оптимална естетика и структурна цялост.

1.2. Геометрия на Кабошона и Формообразуване

Формата на кабошона се определя от два основни елемента: Контур и Купол.

Форма (Контур)	Приложение и Геометрия	Профил на Купола
Овал (Елипса)	Най-често срещан. Изисква симетрично съотношение между голямата и малката ос ($a:b$).	Стандартен, нисък или висок купол.
Кръг (Circle)	Най-лесен за шлифоване. Радиусът е константен.	Равномерно извит полусферичен купол.
Сълза (Teardrop/Pear)	Асиметрична форма, изискваща прецизен преход от закръглено рамо към остър връх.	Подходящ за висулки и обеци.
Маркиз (Marquise)	Дълъг, тънък овал с остри върхове. Изисква изключително внимание при шлифоването на върховете.	Обикновено нисък купол за стабилност.

1.3. Подготовка на Суровия Камък

Процесът започва с анализ на суровия камък.

1. Инспекция: Камъкът се инспектира за дефекти, пукнатини, зони на слабо оцветяване или нежелани петна.

2. Ориентация: Камъкът трябва да бъде ориентиран така, че желаният оптичен феномен (напр. линията на котешкото око) да бъде перпендикулярен на дългата ос на кабошона. За камъни без феномени, ориентацията цели да максимизира наситеността на цвета.

3. Грубо Изрязване: Суровият материал се нарязва на плочки с помощта на диамантен циркулярен трион. Дебелината на плочката трябва да бъде малко по-голяма от височината на бъдещия кабошон, за да се осигури материал за купола и основата.

4. Оформяне: С помощта на шаблони, желаната форма се очертава върху плочката и се изрязва грубо.

1.4. Залепване (Doping)

За да може малкият камък да бъде стабилно задържан и манипулиран върху шлифовъчните машини, той се залепва към дървена или метална дръжка).

• Материали за залепване: Традиционен лапидарен восък (dop wax) или епоксидна смола за по-голяма сигурност при работа с твърди камъни (Моос > 7).

II. Шлифоване на Контура и Купола

Тази фаза включва последователно преминаване през няколко шлифовъчни абразивни камъка с прогресивно намаляваща едрина на абразива.

2.1. Грубо Шлифоване на Контура

1. Инструмент: Диамантен абразив шайба/камък с едрина 80 до 100 grit.

2. Процес: Шлифова се ръбът на заготовката, докато се достигне окончателната линия на контура, определена от шаблона.

   • Ключов параметър: Важно е да се избягва прегряване на камъка, особено при термочувствителни материали като опал, чрез постоянно подаване на вода (Coolant/Lubricant).

3. Конусен Ръб (Bezel Angle): В основата на кабошона (където се среща с плоската подложка) се оформя конусен ръб, обикновено под ъгъл 45°-60°. Този ръб улеснява бъдещото монтиране в метална цанга (bezel setting).

2.2. Оформяне на Купола (Domming)

След като контурът е завършен, започва оформянето на изпъкналия купол. Този етап е критичен за визуалната естетика.

1. Инструмент: Диамантен кръг с едрина 220 до 400 grit.

2. Методология: Камъкът се държи под ъгъл, като се върти постоянно с плавно движение по повърхността на кръга.

   • Цел: Да се премахнат всички плоски зони (flats) от грубото изрязване и да се създаде плавна, непрекъсната крива.

   • Контрол: Профилът на купола се проверява непрекъснато с шаблони за кривина или чрез визуална инспекция срещу светлина. Неравномерният купол води до неестетични оптични изкривявания.

2.3. Междинно Шлифоване и Фино Довършване

Целта на тази фаза е да се премахнат микроскопичните драскотини, останали от грубите абразиви.

1. Етапи: Използват се последователно диамантени колела с едрина 600 grit и 1200 grit.

2. Анализ на Повърхността: След всеки етап, камъкът се изсушава и инспектира под лупа. Всяка драскотина, останала от предходния, по-груб етап (напр. 220 grit), трябва да бъде напълно отстранена преди преминаване към следващия етап.

   • Принцип: Качеството на финалното полиране е пряко зависимо от прецизността на етапа с 1200 grit.

2.4. Въпроси и обяснения

1. Какво представлява Grit?

Grit е мярка за размера на абразивните частици, които се намират върху шлифовъчно колело, шкурка, или в състава на полиращ прах (паста). Тя се определя от метода на производство и се изразява като число.

2. Принцип на Измерване

Измерването на Grit се базира на това, колко на брой сита с определен размер (мрежи на инч) са необходими, за да задържат или пропуснат абразивните частици.

Ниско число Grit (напр. 80, 100, 220): Означава ГОЛЕМИ и ГРУБИ частици. Тези инструменти се използват за бързо отстраняване на материал и грубо оформяне на камъка.

Функция: Изрязване на формата и премахване на големи дефекти.

Високо число Grit (напр. 1200, 3000, 8000): Означава МАЛКИ и ФИНИ частици. Тези инструменти се използват за фино довършване и полиране.

Функция: Премахване на микроскопични драскотини и подготовка за огледален блясък.

3. Значение в Лапидарната Технология (Изработване на Кабошони)

При шлифоването на скъпоценни камъни, процесът задължително преминава през последователност от увеличаващи се числа Grit (от грубо към фино), за да се гарантира високо качество:

Етап на Работа	Типичен Grit Диапазон	Цел на Етапа
Грубо Шлифоване	80 – 220 Grit	Бързо оформяне на контура и премахване на суровия материал.
Средно Шлифоване	400 – 600 Grit	Изглаждане на повърхността и премахване на дълбоки драскотини.
Фино Довършване	1200 – 3000 Grit	Критичен етап за подготовка за полиране.
Полиране	8000 – 14000 Grit (или паста)	Създаване на огледален блясък.

4. Критичен Принцип

Най-важното правило в лапидарната практика е, че не трябва да се преминава към следващия, по-фин Grit, преди всички драскотини от предходния, по-груб Grit, да са напълно отстранени. В противен случай, тези по-дълбоки драскотини ще останат видими дори след финалното полиране (т.нар. "рецесивни драскотини").

Използвани Източници и Референтни Материали

Представеното ръководство за лапидарна технология е синтез, базиран на утвърдени стандарти и методологии в областта на ювелирното изкуство и геммологията. Информацията отразява общоприети професионални техники и знания, преподавани в акредитирани програми и практикувани от квалифицирани бижутери и лапидари.

• Авторство: Професионален синтез и компилация на утвърдени лапидарни техники.

• Теоретична Основа: Геммологични и минералогични принципи за оценка на твърдостта (Моос), феноменални ефекти (астеризъм, чатоянс) и термочувствителност на скъпоценни и полускъпоценни камъни.

• Лапидарни Методики: Стандартизирани процедури за работа с диамантени шлифовъчни кръгове и полиращи подложки (lapping machines), с акцент върху последователността на Grit (абразивна едрина).

• Референтни Области:

  • Лапидарна Метрология: Принципи на измерване и контрол на симетрията и профила на купола (Crown Ratio).

  • Материалознание: Подбор на специфични полиращи съединения (напр. церноксид, алуминиев оксид) в зависимост от твърдостта на обработвания материал.

• Квалификационни Стандарти: Практически изисквания за Контрол на Качеството (QC) в бижутерската индустрия, включващи отстраняването на рецесивни драскотини и предотвратяване на термични дефекти.